23 февр. 2023 г., 19:19

Чувства

542 0 0

Страдам!

Днес съм горе, а утре

падам

и следващия ден ще дойде.

Викам!

Няма кой да чуе.

Тихо!

Ръце протягам

няма кой да ги стопли,

но тръгвай.

Утре ще се върнеш.

Чакам!

Тук ще си седя докато дойдеш.

Зная,

какво е да ниско долу

в края,

но да се издигнеш и да полетиш.

Любов е

тогава, когато можеш всичко да понесеш.

Върховно

чувство е! Боли, но щом се докоснеш до него

не можеш повече да се отречеш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Полина Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...