23.02.2023 г., 19:19

Чувства

540 0 0

Страдам!

Днес съм горе, а утре

падам

и следващия ден ще дойде.

Викам!

Няма кой да чуе.

Тихо!

Ръце протягам

няма кой да ги стопли,

но тръгвай.

Утре ще се върнеш.

Чакам!

Тук ще си седя докато дойдеш.

Зная,

какво е да ниско долу

в края,

но да се издигнеш и да полетиш.

Любов е

тогава, когато можеш всичко да понесеш.

Върховно

чувство е! Боли, но щом се докоснеш до него

не можеш повече да се отречеш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...