23.02.2023 г., 19:19

Чувства

533 0 0

Страдам!

Днес съм горе, а утре

падам

и следващия ден ще дойде.

Викам!

Няма кой да чуе.

Тихо!

Ръце протягам

няма кой да ги стопли,

но тръгвай.

Утре ще се върнеш.

Чакам!

Тук ще си седя докато дойдеш.

Зная,

какво е да ниско долу

в края,

но да се издигнеш и да полетиш.

Любов е

тогава, когато можеш всичко да понесеш.

Върховно

чувство е! Боли, но щом се докоснеш до него

не можеш повече да се отречеш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....