23.02.2023 г., 19:19

Чувства

536 0 0

Страдам!

Днес съм горе, а утре

падам

и следващия ден ще дойде.

Викам!

Няма кой да чуе.

Тихо!

Ръце протягам

няма кой да ги стопли,

но тръгвай.

Утре ще се върнеш.

Чакам!

Тук ще си седя докато дойдеш.

Зная,

какво е да ниско долу

в края,

но да се издигнеш и да полетиш.

Любов е

тогава, когато можеш всичко да понесеш.

Върховно

чувство е! Боли, но щом се докоснеш до него

не можеш повече да се отречеш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...