Чувства от хлад
Настъпва вечер, есенно-тиха,
навън се промъква хладен ветрец,
листата повехнали в тъмното зъзнат,
часовникът бие пак полунощ.
С тихички стъпки тъмнина в стаята влиза,
безшумно присяда до мен една самота,
за ръката ме хваща и тъжна песен пак ми припява,
за една отминала, а иначе уж, вечна любов.
В песента и заслушана пак с нежност си спомням,
за дните отминали, за всеки радостен миг,
за ръцете прекрасни, които с обич прегръщах,
за очите, искрено влюбени, за щастливите дни...
Какво ли прекърши се в чувствата в мене?
Какво ли обърка се сякаш целия свят?
Защо ли леглото ни изведнъж стана студено?
Защо пропаст зейна огромна пред нас?
Като лятото топло обичта в нас сякаш свърши,
като есен прохладна донесе сълзи дъждовни и хлад,
като зима студена всичко сякаш замръзна,
и обич и нежност, сковаха се чувствата в мраз.
Кога ли от мен зимата пак ще си тръгне?
Кой ще стопи мойто сърце обвито от лед?
Дали и при мен пролетта отново ще дойде?
Дали ще се върне любов, като птица летяща от юг?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пламена Владимирова Все права защищены
