Чувства от хлад
Настъпва вечер, есенно-тиха,
навън се промъква хладен ветрец,
листата повехнали в тъмното зъзнат,
часовникът бие пак полунощ.
С тихички стъпки тъмнина в стаята влиза,
безшумно присяда до мен една самота,
за ръката ме хваща и тъжна песен пак ми припява,
за една отминала, а иначе уж, вечна любов.
В песента и заслушана пак с нежност си спомням,
за дните отминали, за всеки радостен миг,
за ръцете прекрасни, които с обич прегръщах,
за очите, искрено влюбени, за щастливите дни...
Какво ли прекърши се в чувствата в мене?
Какво ли обърка се сякаш целия свят?
Защо ли леглото ни изведнъж стана студено?
Защо пропаст зейна огромна пред нас?
Като лятото топло обичта в нас сякаш свърши,
като есен прохладна донесе сълзи дъждовни и хлад,
като зима студена всичко сякаш замръзна,
и обич и нежност, сковаха се чувствата в мраз.
Кога ли от мен зимата пак ще си тръгне?
Кой ще стопи мойто сърце обвито от лед?
Дали и при мен пролетта отново ще дойде?
Дали ще се върне любов, като птица летяща от юг?
© Пламена Владимирова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Тя пролетта е в тебе потърси я!Ти си слънчева душа !За момента болката изпитах с тебе!!!Но знам че в теб е любовта!Усмихни се приятелко не ме натъжавай!Човек сам си прави пролетта!!!Много усмивки ти пращам!!!
-
Тази изповед вглъбява...Нали "движението е всичко, а целта е нищо !" Браво и моите почитания...
-
Ще се върне при теб, любовта, Пламена. Защото си много млада и хубава и защото една древнокитайска мисъл гласи: "И след най-дългата зима идва пролет."
Написала си затрогващо стихотворение за отлетялата на юг птица на любовта, отнесла със себе си вечното чувство и донесла с отсъствието си есента и зимата в чувствата. Поздравявам те за тази искрена и чувствена изповед! -
Благодаря Ви момичета за подкрепата и топлите думи!
С приятели като Вас не само пролетта,
но и лятото ще дойде при мен!
Толкова ми стана топло в сърцето като Ви прочетох
хубавите коментари, че Ви обещавам следващия ми стих
да бъде по-горещ и положителен!
Прегръщам Ви и Вас! -
Здравей, Плами!
Дали и при мен пролетта отново ще дойде?
Дали ще се върне любов, като птица летяща от юг?
Идвам при тебе и радост ти нося - Ще дойде! Пристига...преди да си
тръгне и белият сняг!
Мило слънчево момиче, любовта без теб е грях! Прегръщам те! Тони -
Силно и пълно с болка!Тъжно е, но метафорите са много истински и докосващи!Чак сърцето ме заболя.. Поздрави за стиха!Много е хубав! И ти пожелавам пролетта да се върне при теб!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Мисан, благодаря ти за положителния отзив,
едимах, благодаря за добрия коментар!
Ачо, много благодаря и на теб за подадената приятелска ръка!
Много ме зарадвахте всички! Усмивки от мен!!!