Чувства от хлад
Настъпва вечер, есенно-тиха,
навън се промъква хладен ветрец,
листата повехнали в тъмното зъзнат,
часовникът бие пак полунощ.
С тихички стъпки тъмнина в стаята влиза,
безшумно присяда до мен една самота,
за ръката ме хваща и тъжна песен пак ми припява,
за една отминала, а иначе уж, вечна любов.
В песента и заслушана пак с нежност си спомням,
за дните отминали, за всеки радостен миг,
за ръцете прекрасни, които с обич прегръщах,
за очите, искрено влюбени, за щастливите дни...
Какво ли прекърши се в чувствата в мене?
Какво ли обърка се сякаш целия свят?
Защо ли леглото ни изведнъж стана студено?
Защо пропаст зейна огромна пред нас?
Като лятото топло обичта в нас сякаш свърши,
като есен прохладна донесе сълзи дъждовни и хлад,
като зима студена всичко сякаш замръзна,
и обич и нежност, сковаха се чувствата в мраз.
Кога ли от мен зимата пак ще си тръгне?
Кой ще стопи мойто сърце обвито от лед?
Дали и при мен пролетта отново ще дойде?
Дали ще се върне любов, като птица летяща от юг?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Владимирова Всички права запазени
