Чувствата са прах
Недей се вглежда в душата,
не ще намериш вече "тях",
не можеш да откриеш красотата
на миналите дни, наситени със смях.
Отрови мойте дни отдавна,
разби надежда, вяра и мечта,
за таз любов не съм аз жадна,
търси я в друга нейде по света.
Не се измъчвай ти сега,
недей тъжи и съжалява,
дари таз твоя топлина,
която някого да сгрява.
Преди ти бе слънцето в моя ден,
нежната звезда в очите натъжени,
благоуханно цвете, вглеждащо се в мен
и сладка болка в устни зажаднели.
Уви, всичко в живота отшумява,
сърцето уморено е от толкоз рани,
няма в очите дъжд, който не престава,
няма я жената, чакаща протегнатите длани.
Обръщаш се към мен със закъснение,
оставил всички тях,
но няма нищо, мили, за съжаление,
любовта и чувствата ми - те са вече прах...!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Жаклин Борисова Все права защищены
