Последните свещи вече догоряха,
душата е празна, вяла, сама...
съзнание стенещо - жарави тлееха,
кръвта - тупаща на капки в прахта.
А в мен се поражда чувствена проповед,
усещам омразата, безметежна е тя...
и тъмнината прииждаше сякаш по заповед,
а животът изтича от мене сега.
Но аз те обичам, към теб нещо ме дърпа,
без теб съм орисан - скитник в нощта,
като житен клас падащ под сърпа
без теб съм сам, а ти пак сама.