Fontaine (Димитър Димчев)
172 1265
8.07.2008 г., 8:31 ч.

Чувство 

  Поезия » Любовна
796 0 27

Последните свещи вече догоряха,

душата е празна, вяла, сама...

съзнание стенещо - жарави тлееха,

кръвта - тупаща на капки в прахта.

А в мен се поражда чувствена проповед,

усещам омразата, безметежна е тя...

и тъмнината прииждаше сякаш по заповед,

а животът изтича от мене сега.

Но аз те обичам, към теб нещо ме дърпа,

без теб съм орисан - скитник в нощта,

като житен клас падащ под сърпа

без теб съм сам, а ти пак сама.

 

© Димитър Димчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Сега като го чета след доста време виждам къде мога да направя леки копекций но ще се въздържа за сега.
  • Много ми хареса чувствено е!
  • Обичам те, нещо към теб ме дърпа,

    без теб съм орисан - скитник в нощта,

    като житен клас падащ под сърпа

    без теб съм сам, а ти сама.

    Бахти, как влиза това... Идеалната пропорция, перфектния ритъм.
  • ауууу Ягодата е тук...малката ягода... в сайта има още една която е малко по голяма
  • Обичам те, нещо към теб ме дърпа,

    без теб съм орисан - скитник в нощта,

    като житен клас падащ под сърпа

    без теб съм сам, а ти сама.
    ...без теб съм орисан - скитник в нощта... когато сме сами и я няма онази част от нас, която запълва я само любовта, всички сме скитници, самотни в самотата си... поздрави от..ягодавия сладкиш
  • лъскаеш ме,може би повече от колкото трябва...но благодаря
  • Защо повечето хора на нашата възраст не са като теб. Продължавай все така прекрасен стих.
  • много сте мили...
  • Ей отново ме впечатли,браво!Много е добро!
  • Възхитена съм!!!Образно и с любов!
  • но защо трябва така да завършва
  • Хареса ми много
  • горещо са прави
  • Някой беше казал , че любовта и омразата често вървят ръка за ръка .. Браво ::}
  • така е
  • Леле, страхотно пишеш!!!
  • колко оптимистично звучи когато думите падат като житния клас под сърпа-но всичко е предначертано...всичко е толкова просто...просто,просто...
  • Познато ми е това нежалние да не правиш нищо...Да нямаш сили дори и да пиеш вода... да нямаш жение да спиш..Да не намираш смиъл да заспиваш нощем, защото нямаш надежда и смисъл да отвориш очите си сутрин...знам какво е..Но идва момент когато трябва да затвориш очи и да обърнеш страницата...Вътрешно доста боли, но все някога идва тоя момент в който трябва да продължиш напред. А и не страдай, щом те е зарязала тя не те заслужава...
  • Да може би се права но нямам сили и да пиша...от както тя ме направи на 5 стотинки и ме забрави...нещо в мен се пречупи-парче от сърцето-което беше вече ледено...не съм написал нищо от 2-3 седмици
  • Може би не запълват... но благодарение на стиховете... те са твоята утеха! Продължавай да пишеш! Аз така забравих много хора, чрез стиховете...
  • да и най лошото е че те не помагат...стиховете не запълват празнината оставена от Нея
  • Познати чувства и познат стих... изпитан.. съчувствам ти...Поздрави...
  • Силен чувствин стих!Поздрави от мен!
  • с положителност ви благодаря
  • прекрасен стих...
    споделеност...много ми хареса.
  • много хубава емоция
  • Поздрави!!!
Предложения
: ??:??