8.07.2008 г., 8:31

Чувство

995 0 27

Последните свещи вече догоряха,

душата е празна, вяла, сама...

съзнание стенещо - жарави тлееха,

кръвта - тупаща на капки в прахта.

А в мен се поражда чувствена проповед,

усещам омразата, безметежна е тя...

и тъмнината прииждаше сякаш по заповед,

а животът изтича от мене сега.

Но аз те обичам, към теб нещо ме дърпа,

без теб съм орисан - скитник в нощта,

като житен клас падащ под сърпа

без теб съм сам, а ти пак сама.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Димчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сега като го чета след доста време виждам къде мога да направя леки копекций но ще се въздържа за сега.
  • Много ми хареса чувствено е!
  • Обичам те, нещо към теб ме дърпа,

    без теб съм орисан - скитник в нощта,

    като житен клас падащ под сърпа

    без теб съм сам, а ти сама.

    Бахти, как влиза това... Идеалната пропорция, перфектния ритъм.
  • ауууу Ягодата е тук...малката ягода... в сайта има още една която е малко по голяма
  • Обичам те, нещо към теб ме дърпа,

    без теб съм орисан - скитник в нощта,

    като житен клас падащ под сърпа

    без теб съм сам, а ти сама.
    ...без теб съм орисан - скитник в нощта... когато сме сами и я няма онази част от нас, която запълва я само любовта, всички сме скитници, самотни в самотата си... поздрави от..ягодавия сладкиш

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...