Jul 8, 2008, 8:31 AM

Чувство 

  Poetry » Love
888 0 27
Последните свещи вече догоряха,
душата е празна, вяла, сама...
съзнание стенещо - жарави тлееха,
кръвта - тупаща на капки в прахта.
А в мен се поражда чувствена проповед,
усещам омразата, безметежна е тя...
и тъмнината прииждаше сякаш по заповед,
а животът изтича от мене сега.
Но аз те обичам, към теб нещо ме дърпа,
без теб съм орисан - скитник в нощта,
като житен клас падащ под сърпа
без теб съм сам, а ти пак сама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Димчев All rights reserved.

Random works
: ??:??