Vladko90 (Владимир Ганчев)
25 10
15 апр. 2009 г., 20:49

Чувство за вина! 

  Поэзия » Любовная
851 0 3

Знаеш ли какво е

да се мъчиш през деня

и сън да те не лови,

обгърнат през нощта

от чувство за вина?

 

Натъжих те аз, признавам.

Без сърце остана ти,

но да те видя, всичко давам,

дори и да ме мразиш ти.

 

Сгреших във своите постъпки

и доста некоректен бях.

Със бавни, тежки стъпки

от тебе постепенно изчезнах.

 

Аз сърцето ти разкрих

и прободох го със меч.

Използвах го и го захвърлих

много, много надалеч.

 

Сега усещам грешката,

която от мене те прокуди 

и се моля нечовешката

дяволът да ме погуби.

 

Осъзнах, за всичко права си

и лежа сега във самота,

но не съжалявам аз за себе си,

а ми се иска да умра.

 

И от всичко туй боли ме,

но мойта болка е нищожна.

Теб боли те, че се разделихме

и от любовта ни невъзможна.

 

Извинявай за последен път,

че угасих аз твойта светлина.

Само знай, че цял живот

ще се лутам в тъмнина

с огромно чувство за вина!

 

© Владимир Ганчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ее споко бе. Това е само стих . Аз пиша без реална причина
  • Искам а се запозная с всички тук, но на човек все не му остава време...Ще започна с хората, които са писали за мен, а ти си един от тях. Недей да изпитваш вина! Ако я има жената от стиха ти, отиди при нея и запали светлината и отново, бори се за любовта с действия, не с думи!
  • Удивително е! Имаш огромен талант.
Предложения
: ??:??