Чувство за вина!
Знаеш ли какво е
да се мъчиш през деня
и сън да те не лови,
обгърнат през нощта
от чувство за вина?
Натъжих те аз, признавам.
Без сърце остана ти,
но да те видя, всичко давам,
дори и да ме мразиш ти.
Сгреших във своите постъпки
и доста некоректен бях.
Със бавни, тежки стъпки
от тебе постепенно изчезнах.
Аз сърцето ти разкрих
и прободох го със меч.
Използвах го и го захвърлих
много, много надалеч.
Сега усещам грешката,
която от мене те прокуди
и се моля нечовешката
дяволът да ме погуби.
Осъзнах, за всичко права си
и лежа сега във самота,
но не съжалявам аз за себе си,
а ми се иска да умра.
И от всичко туй боли ме,
но мойта болка е нищожна.
Теб боли те, че се разделихме
и от любовта ни невъзможна.
Извинявай за последен път,
че угасих аз твойта светлина.
Само знай, че цял живот
ще се лутам в тъмнина
с огромно чувство за вина!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Ганчев Всички права запазени
. Аз пиша без реална причина 
