Чувство за вина!
Знаеш ли какво е
да се мъчиш през деня
и сън да те не лови,
обгърнат през нощта
от чувство за вина?
Натъжих те аз, признавам.
Без сърце остана ти,
но да те видя, всичко давам,
дори и да ме мразиш ти.
Сгреших във своите постъпки
и доста некоректен бях.
Със бавни, тежки стъпки
от тебе постепенно изчезнах.
Аз сърцето ти разкрих
и прободох го със меч.
Използвах го и го захвърлих
много, много надалеч.
Сега усещам грешката,
която от мене те прокуди
и се моля нечовешката
дяволът да ме погуби.
Осъзнах, за всичко права си
и лежа сега във самота,
но не съжалявам аз за себе си,
а ми се иска да умра.
И от всичко туй боли ме,
но мойта болка е нищожна.
Теб боли те, че се разделихме
и от любовта ни невъзможна.
Извинявай за последен път,
че угасих аз твойта светлина.
Само знай, че цял живот
ще се лутам в тъмнина
с огромно чувство за вина!
© Владимир Ганчев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ее споко бе. Това е само стих
. Аз пиша без реална причина 
-
Искам а се запозная с всички тук, но на човек все не му остава време...Ще започна с хората, които са писали за мен, а ти си един от тях. Недей да изпитваш вина! Ако я има жената от стиха ти, отиди при нея и запали светлината и отново, бори се за любовта с действия, не с думи!
-
Удивително е! Имаш огромен талант.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
