ЦИГАНИ
Съшита от отблясъци и мрак
като атлазена лилава риза,
над ниския крайречен върбалак
задушна юлска вечер тихо слиза
и чезнат в сенките на орех стар
каруците, разпрегнати от рано;
едничък само селският пъдар
се мярка из околните бостани,
мърмори, псува, прави се на лош,
но всъщност простата си служба мрази;
той знае – всички дини тази нощ ...