Цигани
ЦИГАНИ
Съшита от отблясъци и мрак
като атлазена лилава риза,
над ниския крайречен върбалак
задушна юлска вечер тихо слиза
и чезнат в сенките на орех стар
каруците, разпрегнати от рано;
едничък само селският пъдар
се мярка из околните бостани,
мърмори, псува, прави се на лош,
но всъщност простата си служба мрази;
той знае – всички дини тази нощ
и дяволът не може да опази.
Каруците с протрити чергила
са цигански разкошни лимузини,
подвижни замъци на колела,
пресичащи полета и години.
Два камъка,
жълт пламък,
стар бакър
и циганка, от времето по-стара;
неясен говор в стихналия кър,
сподавен смях и циганска китара –
такъв е всъщност нощният декор
с луната кръгла, с Кумовата плява.
Вселената е циганският двор
и всичко им принадлежи по право.
© Валентин Чернев All rights reserved.
