severianin (Валентин Чернев)
417 677
4.05.2012 г., 9:34 ч.

Цигани 

  Поезия
926 0 14

ЦИГАНИ

 

Съшита от отблясъци и мрак

като атлазена лилава риза,

над ниския крайречен върбалак

задушна юлска вечер тихо слиза

 

и чезнат в сенките на орех стар

каруците, разпрегнати от рано;

едничък само селският пъдар

се мярка из околните бостани,

 

мърмори, псува, прави се на лош,

но всъщност простата си служба мрази;

той знае – всички дини тази нощ

и дяволът не може да опази.

 

Каруците с протрити чергила

са цигански разкошни лимузини,

подвижни замъци на колела,

пресичащи полета и години.

 

Два камъка,

жълт пламък,

стар бакър

и циганка, от времето по-стара;

неясен говор в стихналия кър,

сподавен смях и циганска китара –

 

такъв е всъщност нощният декор

с луната кръгла, с Кумовата плява.

 

Вселената е циганският двор

и всичко им принадлежи по право.

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??