galenaGV (Галена Воротинцева)
74 2186
8 апр. 2011 г., 13:55

Циганка 

  Поэзия
4012 5 38

Циганка


Първото нещо, което отвлече,

беше на изгрева златото

и по бакърите сякаш потече

сок от черешово сладко.

Райска градина дали не отмъкна...

Как нацъфтяха полите ù! –

дето край тях всяка нощ ще замръква

тропот на конски копита.

 

Легна си в моите нощи край блатото,

пя с моя вятър в камъша.
После понесе в две кошници лятото,

сбрано от къща на къща.

 

Гледат я алчно – пълнят очите си...
Чакам да спре и край мене.
Вече дори не залоствам вратите си –

няма какво да ми вземе.

 

Ще ù покажа да види ръката ми –

лъже за жълти стотинки –
да наврачува път до вратата ми,

обич – макар и прашинки,

 

да ми завее далече кахърите
с вятър – неверник по пладне,

и като пълни със слънце бакърите –

лъч и за мен да открадне...

© Галена Воротинцева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??