Циганка
Първото нещо, което отвлече,
беше на изгрева златото
и по бакърите сякаш потече
сок от черешово сладко.
Райска градина дали не отмъкна...
Как нацъфтяха полите ù! –
дето край тях всяка нощ ще замръква
тропот на конски копита.
Легна си в моите нощи край блатото,
пя с моя вятър в камъша.
После понесе в две кошници лятото, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up