Циганка
Циганка
Първото нещо, което отвлече,
беше на изгрева златото
и по бакърите сякаш потече
сок от черешово сладко.
Райска градина дали не отмъкна...
Как нацъфтяха полите ù! –
дето край тях всяка нощ ще замръква
тропот на конски копита.
Легна си в моите нощи край блатото,
пя с моя вятър в камъша.
После понесе в две кошници лятото,
сбрано от къща на къща.
Гледат я алчно – пълнят очите си...
Чакам да спре и край мене.
Вече дори не залоствам вратите си –
няма какво да ми вземе.
Ще ù покажа да види ръката ми –
лъже за жълти стотинки –
да наврачува път до вратата ми,
обич – макар и прашинки,
да ми завее далече кахърите
с вятър – неверник по пладне,
и като пълни със слънце бакърите –
лъч и за мен да открадне...
© Галена Воротинцева All rights reserved.
