18 сент. 2007 г., 16:08

Циганките

870 0 7
    Циганките

В магазина на тяхната махала
не продават шампанско и черен хайвер,
а "кучешка радост", вафли и лукчета.
Те се движат между къщата, фурната и полето,
никога не са ходили на "почивка"
не са и виждали даже морето.
Те не мечтаят за рокли, бижута
или бельо със дантели,
Те са "машини за раждане",
понасят на псуване, секс
и на скитане, без да знаят накъде са поели.
Те са антиеманципирани,
качват се в каруцата,
непитайки
живеят,
обичайки до кокал,
до корена мразят.
Какво ги прави вечно щастливи,
адреналинно усмихнати,
търпеливи към мъжете си в постоянен запой -
свободата от вещите,
зовът на дивото
или пък липсата на покой?
Когато крадат за децата си,
не смятат кражбата за грях.
Жени, ако искате да сте щастливи,
приличайте на тях.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Майк Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • добре е написано- съгласна съм със останалите за финала
  • Виждала съм и щастливи цигани - като в твоя стих.
  • Исках да кажа че те са намерили смисъла на живота си в раждането и отглеждането на деца.Съвременният западен и въобще европейски човек и по точно жената европейка някакси е готова да отлага това в интерес на работа си, образованието си, кариерата си.Жените в Европа много учат много работят и малко раждат деца.Нещо такова исках да кажа.Зле сме.Просто ме е страх от бъдещето.Спартанците са загинали именно от това престанали са да раждат деца.Албанците завзеха Косово с детераждане.Всяко дете е един бъдещ гласоподавател.Може би жените трябва да работят по 4 часа на ден и да получават колкото мъжете.Въпроса е сложен.Написах го защото се вълнувам.

  • Майк,знаеш че харесвам този стих точно заради финала,защото е неочакван.Виждат много онези,които се опитат да отворят очите си.
    И аз не харесвам циганите като цяло,признавам,но харесвам стиха ти заради смелостта да ми покаже друга гледна точка.
  • Е, не!
    Не съм съгласна с финала!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...