4 апр. 2020 г., 10:38  

Циганска кръв 

  Поэзия » Другая
375 2 7

Дрипаво циганче, виждам в очите ти,
въглен тлеи зад безгрижна немара,
шарен катун, скитат с вятъра дните ти.
Мамиш добре, значи - хващам ти вяра.

 

Бели коне, непокорно препуснали,
дим от огньове - магията стара.
Пламъци лукави, клепките спуснали,
ревност и обич са - мяра за мяра.

 

И как ли излъга ме? Стреляна плячката,
уж нахитрява - избягва капана?
Циганска кръв носи явно дивачката,
спря за врачуване...И ти пристана...

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??