Дрипаво циганче, виждам в очите ти,
въглен тлеи зад безгрижна немара,
шарен катун, скитат с вятъра дните ти.
Мамиш добре, значи - хващам ти вяра.
Бели коне, непокорно препуснали,
дим от огньове - магията стара.
Пламъци лукави, клепките спуснали,
ревност и обич са - мяра за мяра.
И как ли излъга ме? Стреляна плячката,
уж нахитрява - избягва капана?
Циганска кръв носи явно дивачката,
спря за врачуване...И ти пристана...
© Надежда Ангелова Все права защищены