Маслинови дръвчета с бели клони
напяват песен нежна за любов
за двама луди, млади и зелени,
които любели се тайно - нощ след нощ.
Но ето, вест ужасна ги споходи -
тя беше дадена на друг,
той тая вечер ще я изпроводи,
ще бъде за последен път...
И утро е, бледнее веч Зората,
керванът стяга се за път,
невяста млада возят във колата,
обречена е тя на друг...
© Невена Иванова Все права защищены