Маслинови дръвчета с бели клони
напяват песен нежна за любов
за двама луди, млади и зелени,
които любели се тайно - нощ след нощ.
Но ето, вест ужасна ги споходи -
тя беше дадена на друг,
той тая вечер ще я изпроводи,
ще бъде за последен път...
И утро е, бледнее веч Зората,
керванът стяга се за път,
невяста млада возят във колата,
обречена е тя на друг...
© Невена Иванова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
