Цигански ноември

8 нояб. 2018 г., 00:02

Поэзия » Пейзажная, Другая

492 2 3

Сред есенните стъпки на ноември,

присвирва неприветливият студ.

И в краските му – от златни до черни,

понякога се чувствам като луд.

Но тая лудост май е оправдана,

обсипана със все по-кратки дни.

Със ветрове работещи на смяна,

разменящи се с тъмните мъгли.

А аз притварям си очите тъжно,

премисляйки си – мит ли е това?

Има ли друга – засияла, нежна,

желана ноемврийска мараня.

И тя ще дойде, братята ни в черно

да стопли, като в опрощаващ храм.

Където сякаш като за последно,

намираш пристан, без да чувстваш срам.

Покрий ни още малко със надежда –

Ноември със лежерните си дни.

Да няма болка, всичко да се свежда,

до изгреви със галещи лъчи!