Цигански ноември
Сред есенните стъпки на ноември,
присвирва неприветливият студ.
И в краските му – от златни до черни,
понякога се чувствам като луд.
Но тая лудост май е оправдана,
обсипана със все по-кратки дни.
Със ветрове работещи на смяна,
разменящи се с тъмните мъгли.
А аз притварям си очите тъжно,
премисляйки си – мит ли е това?
Има ли друга – засияла, нежна,
желана ноемврийска мараня.
И тя ще дойде, братята ни в черно
да стопли, като в опрощаващ храм.
Където сякаш като за последно,
намираш пристан, без да чувстваш срам.
Покрий ни още малко със надежда –
Ноември със лежерните си дни.
Да няма болка, всичко да се свежда,
до изгреви със галещи лъчи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
