Тъгувай, циганко,
днес твойта любов е продадена,
разбита и стъпкана,
твоята гордост боли…
От клетви за вярност
частица дори не остана.
С прехапани устни
страстта ти се къпе в сълзи.
Отричай, блуднице,
дивия порив на вятъра.
На части разкъсаха
чистото твое сърце.
Дивашки, свиреп
и проклинащ е танцът ти,
полудели от ярост –
сълзите по твойто лице…
Проклинай, диваче,
жестоката орис на огъня.
Разкъсвай воала
на дивата нощна тъма.
Тъй жадно и страстно
поемаше дъх от живота,
чаровно и щедро
даряваше миг красота!
Днес пепел остана
от дивите нощни огньове.
Коне подивели
отнесоха твойта любов.
Презирай безумеца,
дал ти най-живите спомени,
и взел най-красивата
песен от твоя живот!
© Йорданка Господинова Все права защищены