Вятърът разлюля приспани клони,
листата пожълтели заваляха.
Показа си характера октомври
и птиците далече отлетяха.
Подготвя се диханната природа,
да се покрие с ледена обвивка.
А аз безмълвен в пътищата бродя,
да изнамеря топлеща завивка.
Но знам, че още ще си благ, октомври,
лъчите слънчеви не са се спрели.
Макар и дните ти да са преломни,
ще спя във циганските ти постели.
© Данаил Таков Все права защищены