17 нояб. 2012 г., 14:38

Цигара

514 0 0

Отново паля цигара.
По една за всяка лъжа, за всяка изневяра.
Болката си се опитвам да притъпя.
Лъжа себе си, че така ще я спра.

 

Димът отровен се впива във мене.
Катранът черен потича във мойте вени.
Никотинът по кожата ми оставя следи,
за да ми напомня за болките отпреди.

 

И отново паля цигара.
По една за всяка лъжа, за всяка изневяра.
В ухото си чувам шептене.
Смъртта ми говори: "Пак ли флиртуваш със мене?"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тамара Хоуп Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...