17.11.2012 г., 14:38

Цигара

515 0 0

Отново паля цигара.
По една за всяка лъжа, за всяка изневяра.
Болката си се опитвам да притъпя.
Лъжа себе си, че така ще я спра.

 

Димът отровен се впива във мене.
Катранът черен потича във мойте вени.
Никотинът по кожата ми оставя следи,
за да ми напомня за болките отпреди.

 

И отново паля цигара.
По една за всяка лъжа, за всяка изневяра.
В ухото си чувам шептене.
Смъртта ми говори: "Пак ли флиртуваш със мене?"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тамара Хоуп Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...