30 янв. 2007 г., 10:14

Цигара

1.5K 0 2
Огъня, скътан сред стъклени пръсти
с дъх на пролетна сълза съхраних
Погълнах всичките хапове пъстри,
обич и надежда на кристали изпих,

И с дъх на канцелария и книги тежки
от прозорче на прозорче аз се лутам
търся сродна душа отвъд стъклата жежки,
но намирам само пламтяща омраза.

Болка и мъка върху вени сухи изливам,
Самотата си споделям със листове празни.
Душата си под маска чевръсто скривам -
с лице изпепелено от погледи омразни.

Връхчето на устните - белязано с тъга,
Цигарата засмуквам с усмивка нервна,
а във вената издута вкарвам втората игла..
Без мисли употребявам и дозата резервна...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катерина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...