30 ene 2007, 10:14

Цигара

  Poesía
1.5K 0 2
Огъня, скътан сред стъклени пръсти
с дъх на пролетна сълза съхраних
Погълнах всичките хапове пъстри,
обич и надежда на кристали изпих,

И с дъх на канцелария и книги тежки
от прозорче на прозорче аз се лутам
търся сродна душа отвъд стъклата жежки,
но намирам само пламтяща омраза.

Болка и мъка върху вени сухи изливам,
Самотата си споделям със листове празни.
Душата си под маска чевръсто скривам -
с лице изпепелено от погледи омразни.

Връхчето на устните - белязано с тъга,
Цигарата засмуквам с усмивка нервна,
а във вената издута вкарвам втората игла..
Без мисли употребявам и дозата резервна...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катерина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...