30 ene 2007, 10:14

Цигара 

  Poesía
1261 0 2
Огъня, скътан сред стъклени пръсти
с дъх на пролетна сълза съхраних
Погълнах всичките хапове пъстри,
обич и надежда на кристали изпих,

И с дъх на канцелария и книги тежки
от прозорче на прозорче аз се лутам
търся сродна душа отвъд стъклата жежки,
но намирам само пламтяща омраза.

Болка и мъка върху вени сухи изливам,
Самотата си споделям със листове празни.
Душата си под маска чевръсто скривам -
с лице изпепелено от погледи омразни.

Връхчето на устните - белязано с тъга,
Цигарата засмуквам с усмивка нервна,
а във вената издута вкарвам втората игла..
Без мисли употребявам и дозата резервна...

© Катерина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??