Цигарени мисли
Профучават таксита и шумът им се вплита
в кафеварния ромон върху нажежената плита.
Рано е. Сутрин. Сред зеления юни
от отрупани клони провикват се думи:
ту обичат, ту мразят, нехайно улисани
човешките думи, с които обсипани
като старата круша, разклонено чепата,
хората зяпат в небето, протегнали клони,
хората крият страхливо своите корени
със словата изречени стотици – милиони.
Нашепват стените а паркетът поскърцва, ...