Цигари, въжета и обич
Тя е с вкус на ментови цигари и Армани,
като нощите в които се греши,
в които ти е трудно да останеш,
от които има алени следи.
Тя има белези по цялото си тяло,
от раните в твоята душа,
които някой някога ти е оставил,
а ти сега предаваш слабостта.
Покорна ти е, твоя е, смирена,
от устните ù капе обожание,
когато си наблизо е обсебена,
когато си отидеш се превръща в отчаяние.
А ти така обичаш - да си тръгваш,
обичаш болката ù, дрога е, зарежда те,
не само плясъци и секс преди разсъмване,
обичаш мисълта ù да е прикована и обсебена.
Тя е с вкус на ментови цигари и Армани,
подчинена на властта на слабостта ти,
когато всеки път си тръгваш, тя остава
да чака нови изгреви на любовта ти.
Защото тя е истинска. Защото те обича,
обича болката, но не принцип,
все още има смелостта да отрича,
но ти го знаеш, доминантни принце.
А утре, слънцето като угасне,
когато пак се умориш от роли и лъжи,
ела да бъдеш силен и пораснал,
да запалим по цигара и да полежим.
Да се облеем в луни и в дихания,
да бъдем слаби, истински и крехки,
създай "Обичам те" от плясъците и риданието,
и разбери, че сила черпи се от нежности.
А аз ще ти платя с цялата покорност,
която толкова обичаш, която крехко те крепи,
с ментови цигари и емоционална неуморност
над слабостите си в живота заедно ще летим.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Авелина Все права защищены
