Цигуларю, ти който свириш таз' мелодия
всяка вечер и с мъка в сърцето
във всяка песен за болката си пееш.
За любовта несподелена,
за жената пленена
от желанието на някой друг да я има...
Но тя, съдбата несправедлива,
такава орис ти отредила -
За болката ти веч' ще твориш
и за таз' любов ще свириш!
Странното е, че туй чудо е писано на тоалетна хартия...