Цигулка
703
0
0
За кой ли път изпращаме нощта,
самотни, уморени, слаби.
Нима това е нашето призвание,
светът да се окаже без любов?
О, не, не е възможно,
потъвайки във самота,
една цигулка нежен звук извайва,
и пълни моята душа.
http://youtu.be/gIuotFZnBtk
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симеон Пенчев Все права защищены
