monilia (Симеон Пенчев)
280 1369
Apr 10, 2013, 9:52 AM

Цигулка 

  Poetry » Other
508 0 0

За кой ли път изпращаме нощта,

самотни, уморени, слаби.

Нима това е нашето призвание,

светът да се окаже без любов?    

О, не, не е възможно,

потъвайки във самота,

една цигулка нежен звук извайва,

и пълни моята душа.


http://youtu.be/gIuotFZnBtk

© Симеон Пенчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??