Цигулка и Роял

6 авг. 2008 г., 08:31

Поэзия » Любовная

906 0 2

Цигулката си струните изпъна,

лъкът и се приведе и огъна;

безмълвна тя остана, натъжена,

сама във ъгъла, забравена, смутена.

Захвърлена, на никой непотребна,

фалшива, но в душа и музика,неземна!

На забрава тя обрече се сама,

за любовта и тайна никой не разбра.

А там стоеше той, красив и снажен,

с клавиши лъскави, абаносов, важен.

Красивият роял надвесил бе снага,

като исполин стоеше пред света!

Гласът му, тъй нежен и омайващ,

скръб, тъга и горест никак непознаващ.

Понякога бе груб, но тя го бе разбрала

и всеки стон от него до болка разгадала.

И сам самичка, в сенките прикрита,

за музиката нейна никой не запита,

а тя мечтаеше с рояла да засвири

и струни да вплете със негови клавири!