Цигулка и Роял
Цигулката си струните изпъна,
лъкът и се приведе и огъна;
безмълвна тя остана, натъжена,
сама във ъгъла, забравена, смутена.
Захвърлена, на никой непотребна,
фалшива, но в душа и музика,неземна!
На забрава тя обрече се сама,
за любовта и тайна никой не разбра.
А там стоеше той, красив и снажен,
с клавиши лъскави, абаносов, важен.
Красивият роял надвесил бе снага,
като исполин стоеше пред света!
Гласът му, тъй нежен и омайващ,
скръб, тъга и горест никак непознаващ.
Понякога бе груб, но тя го бе разбрала
и всеки стон от него до болка разгадала.
И сам самичка, в сенките прикрита,
за музиката нейна никой не запита,
а тя мечтаеше с рояла да засвири
и струни да вплете със негови клавири!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Джордан Всички права запазени
