14 февр. 2018 г., 20:48

Цигулката, която ме разплака

551 6 9

Цигулката, която ме разплака

стои самотна в мрачния калъф.

А нотите ѝ - скрити в буренака,

поникнал в двора... Някакъв такъв,

какъвто сме навикнали да търсим,

когато без любов ни заболи.

Там тръните са със бодлички къси,

а розите - с прораснали бодли.

 

И в него всичко... всичко избуява,

цъфти, мирише, чака сенокос.

Тревата му е дъхава и здрава.

Цветята ли? Това е друг въпрос!

По-важно е, че нотите ни чакат

за нов живот, развили се съвсем.

Цигулката, която ме разплака

ще види най-накрая светъл ден!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....