14 февр. 2018 г., 20:48

Цигулката, която ме разплака

555 6 9

Цигулката, която ме разплака

стои самотна в мрачния калъф.

А нотите ѝ - скрити в буренака,

поникнал в двора... Някакъв такъв,

какъвто сме навикнали да търсим,

когато без любов ни заболи.

Там тръните са със бодлички къси,

а розите - с прораснали бодли.

 

И в него всичко... всичко избуява,

цъфти, мирише, чака сенокос.

Тревата му е дъхава и здрава.

Цветята ли? Това е друг въпрос!

По-важно е, че нотите ни чакат

за нов живот, развили се съвсем.

Цигулката, която ме разплака

ще види най-накрая светъл ден!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...