14.02.2018 г., 20:48 ч.

Цигулката, която ме разплака 

  Поезия
395 6 9

Цигулката, която ме разплака

стои самотна в мрачния калъф.

А нотите ѝ - скрити в буренака,

поникнал в двора... Някакъв такъв,

какъвто сме навикнали да търсим,

когато без любов ни заболи.

Там тръните са със бодлички къси,

а розите - с прораснали бодли.

 

И в него всичко... всичко избуява,

цъфти, мирише, чака сенокос.

Тревата му е дъхава и здрава.

Цветята ли? Това е друг въпрос!

По-важно е, че нотите ни чакат

за нов живот, развили се съвсем.

Цигулката, която ме разплака

ще види най-накрая светъл ден!

© Елия Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??