Цигулката, която ме разплака
Цигулката, която ме разплака
стои самотна в мрачния калъф.
А нотите ѝ - скрити в буренака,
поникнал в двора... Някакъв такъв,
какъвто сме навикнали да търсим,
когато без любов ни заболи.
Там тръните са със бодлички къси,
а розите - с прораснали бодли.
И в него всичко... всичко избуява,
цъфти, мирише, чака сенокос.
Тревата му е дъхава и здрава.
Цветята ли? Това е друг въпрос!
По-важно е, че нотите ни чакат
за нов живот, развили се съвсем.
Цигулката, която ме разплака
ще види най-накрая светъл ден!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елия Всички права запазени
