gastanieda (Деница Красимирова)
49 39
16 авг. 2009 г., 20:54

Цигулката на Дявола 

  Поэзия
1501 0 13

Проточи се плачът ù във нощта,

душата нависоко се издигна,

изви се като кърпа над града,

поплака си, а после се усмихна.

Лъкът тежеше като сърп,

струните ù стенеха виновно -

обичаше да причинява скръб,

а страдаше за своята самотност.

Сълзите бяха тежки като камък,

а се свличаха по крехкото ù тяло.

Преглъщаше с неволя ялов залък,

а сърцето беше вече отмаляло.

Самотен бе и нощем цигуларят,

отхвърлен бе от хора и от Господ

и за да не го отново нараняват,

той свиреше на "непоканените" гости.

Цигулката проплакваше неволно -

песента се носеше по вятъра.

И хората разбраха, че за сбогом

лъка го тегли всъщност Дяволът.

© Деница Красимирова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??