Цикъл "Окултни тристишия"

19 февр. 2005 г., 09:03

Поэзия

1103 0 3

ЦИКЪЛ “ОКУЛТНИ ТРИСТИШИЯ”

Понесоха се облаци от мисли

и сблъскаха се с облаци от чувства –

в главата ми започна буря...

Да можеш отнапред да видиш

корона дамска как си слага пешка

и пътя озарен да й посочиш...

На три нива животът ни минава,

но как накрая да отсъдим

къде реално сме били щастливи...

Умът направи броня за душата,

магична броня от кураж и чест –

без страх да плува в нея през съня...

Тъй много искам да надникна там –

във царството на вечната нирвана,

и спомена докрай да съхраня...

Прекарал бих столетие така –

акашовите записи четящ

и битието свое преоткриващ...

joanna_vas (Йоанна)

2005-02-19T23:27:33+02:00

Може да е некоректен, но си преплел нещата така, че се е получило върховно, много е добър - днес го чета поне 10 пъти ... Страхотно се е получил, наистина много ми хареса!
Най сърдечно те поздравявам, напиши още от този вид, моля те...
Много ми хареса...
Svetozar (Атанас Димитров)

2005-02-19T16:10:43+02:00

Благодаря, Йоанна, но точно този стих е некоректен от гледище на окултната теория. Съзнателно употребих неправилно - заради изискванията на формата (хайку+вака) - "душа" в смисъл само на емоционалност.
joanna_vas (Йоанна)

2005-02-19T10:53:06+02:00

Умът направи броня за душата...

Това е изключителен стих, изключително добър и мъдър докосващ ме стих!
Поздравления!
Напълни ми душата! Напълни ми душата, наистина! Много ми хареса!