19 февр. 2005 г., 09:03

Цикъл "Окултни тристишия"

1.3K 0 3

ЦИКЪЛ “ОКУЛТНИ ТРИСТИШИЯ”

 

Понесоха се облаци от мисли

и сблъскаха се с облаци от чувства –

в главата ми започна буря...

 

Да можеш отнапред да видиш

корона дамска как си слага пешка

и пътя озарен да й посочиш...

 

На три нива животът ни минава,

но как накрая да отсъдим

къде реално сме били щастливи...

 

Умът направи броня за душата,

магична броня от кураж и чест –

без страх да плува в нея през съня...

 

Тъй много искам да надникна там –

във царството на вечната нирвана,

и спомена докрай да съхраня...

 

Прекарал бих столетие така –

акашовите записи четящ

и битието свое преоткриващ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Може да е некоректен, но си преплел нещата така, че се е получило върховно, много е добър - днес го чета поне 10 пъти ... Страхотно се е получил, наистина много ми хареса!
    Най сърдечно те поздравявам, напиши още от този вид, моля те...
    Много ми хареса...
  • Благодаря, Йоанна, но точно този стих е некоректен от гледище на окултната теория. Съзнателно употребих неправилно - заради изискванията на формата (хайку+вака) - "душа" в смисъл само на емоционалност.
  • Умът направи броня за душата...

    Това е изключителен стих, изключително добър и мъдър докосващ ме стих!
    Поздравления!
    Напълни ми душата! Напълни ми душата, наистина! Много ми хареса!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...