Svetozar (Атанас Димитров)
1 85

19 февр. 2005 г., 09:03

Цикъл "Окултни тристишия"

Поэзия

1.3K 0 3

ЦИКЪЛ “ОКУЛТНИ ТРИСТИШИЯ”

Понесоха се облаци от мисли

и сблъскаха се с облаци от чувства –

в главата ми започна буря...

Да можеш отнапред да видиш

корона дамска как си слага пешка

и пътя озарен да й посочиш...

На три нива животът ни минава,

но как накрая да отсъдим

къде реално сме били щастливи...

Умът направи броня за душата,

магична броня от кураж и чест –

без страх да плува в нея през съня...

Тъй много искам да надникна там –

във царството на вечната нирвана,

и спомена докрай да съхраня...

Прекарал бих столетие така –

акашовите записи четящ

и битието свое преоткриващ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

joanna_vas (Йоанна)

Може да е некоректен, но си преплел нещата така, че се е получило върховно, много е добър - днес го чета поне 10 пъти ... Страхотно се е получил, наистина много ми хареса!
Най сърдечно те поздравявам, напиши още от този вид, моля те...
Много ми хареса...

2005-02-19T23:27:33+02:00
Svetozar (Атанас Димитров)

Благодаря, Йоанна, но точно този стих е некоректен от гледище на окултната теория. Съзнателно употребих неправилно - заради изискванията на формата (хайку+вака) - "душа" в смисъл само на емоционалност.

2005-02-19T16:10:43+02:00
joanna_vas (Йоанна)

Умът направи броня за душата...

Това е изключителен стих, изключително добър и мъдър докосващ ме стих!
Поздравления!
Напълни ми душата! Напълни ми душата, наистина! Много ми хареса!

2005-02-19T10:53:06+02:00

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0