Feb 19, 2005, 9:03 AM

Цикъл "Окултни тристишия"

  Poetry
1.3K 0 3

ЦИКЪЛ “ОКУЛТНИ ТРИСТИШИЯ”

 

Понесоха се облаци от мисли

и сблъскаха се с облаци от чувства –

в главата ми започна буря...

 

Да можеш отнапред да видиш

корона дамска как си слага пешка

и пътя озарен да й посочиш...

 

На три нива животът ни минава,

но как накрая да отсъдим

къде реално сме били щастливи...

 

Умът направи броня за душата,

магична броня от кураж и чест –

без страх да плува в нея през съня...

 

Тъй много искам да надникна там –

във царството на вечната нирвана,

и спомена докрай да съхраня...

 

Прекарал бих столетие така –

акашовите записи четящ

и битието свое преоткриващ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Може да е некоректен, но си преплел нещата така, че се е получило върховно, много е добър - днес го чета поне 10 пъти ... Страхотно се е получил, наистина много ми хареса!
    Най сърдечно те поздравявам, напиши още от този вид, моля те...
    Много ми хареса...
  • Благодаря, Йоанна, но точно този стих е некоректен от гледище на окултната теория. Съзнателно употребих неправилно - заради изискванията на формата (хайку+вака) - "душа" в смисъл само на емоционалност.
  • Умът направи броня за душата...

    Това е изключителен стих, изключително добър и мъдър докосващ ме стих!
    Поздравления!
    Напълни ми душата! Напълни ми душата, наистина! Много ми хареса!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...