Svetozar (Атанас Димитров) Svetozar (Атанас Димитров)
1 85
Feb 19, 2005, 9:03 AM

Цикъл "Окултни тристишия"

  Poetry
1.3K 0 3

ЦИКЪЛ “ОКУЛТНИ ТРИСТИШИЯ”

 

Понесоха се облаци от мисли

и сблъскаха се с облаци от чувства –

в главата ми започна буря...

 

Да можеш отнапред да видиш

корона дамска как си слага пешка

и пътя озарен да й посочиш...

 

На три нива животът ни минава,

но как накрая да отсъдим

къде реално сме били щастливи...

 

Умът направи броня за душата,

магична броня от кураж и чест –

без страх да плува в нея през съня...

 

Тъй много искам да надникна там –

във царството на вечната нирвана,

и спомена докрай да съхраня...

 

Прекарал бих столетие така –

акашовите записи четящ

и битието свое преоткриващ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Димитров All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • joanna_vas (Йоанна)
    joanna_vas (Йоанна)
    Може да е некоректен, но си преплел нещата така, че се е получило върховно, много е добър - днес го чета поне 10 пъти ... Страхотно се е получил, наистина много ми хареса!
    Най сърдечно те поздравявам, напиши още от този вид, моля те...
    Много ми хареса...
  • Svetozar (Атанас Димитров)
    Svetozar (Атанас Димитров)
    Благодаря, Йоанна, но точно този стих е некоректен от гледище на окултната теория. Съзнателно употребих неправилно - заради изискванията на формата (хайку+вака) - "душа" в смисъл само на емоционалност.
  • joanna_vas (Йоанна)
    joanna_vas (Йоанна)
    Умът направи броня за душата...

    Това е изключителен стих, изключително добър и мъдър докосващ ме стих!
    Поздравления!
    Напълни ми душата! Напълни ми душата, наистина! Много ми хареса!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0