19.02.2005 г., 9:03

Цикъл "Окултни тристишия"

1.3K 0 3

ЦИКЪЛ “ОКУЛТНИ ТРИСТИШИЯ”

 

Понесоха се облаци от мисли

и сблъскаха се с облаци от чувства –

в главата ми започна буря...

 

Да можеш отнапред да видиш

корона дамска как си слага пешка

и пътя озарен да й посочиш...

 

На три нива животът ни минава,

но как накрая да отсъдим

къде реално сме били щастливи...

 

Умът направи броня за душата,

магична броня от кураж и чест –

без страх да плува в нея през съня...

 

Тъй много искам да надникна там –

във царството на вечната нирвана,

и спомена докрай да съхраня...

 

Прекарал бих столетие така –

акашовите записи четящ

и битието свое преоткриващ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Може да е некоректен, но си преплел нещата така, че се е получило върховно, много е добър - днес го чета поне 10 пъти ... Страхотно се е получил, наистина много ми хареса!
    Най сърдечно те поздравявам, напиши още от този вид, моля те...
    Много ми хареса...
  • Благодаря, Йоанна, но точно този стих е некоректен от гледище на окултната теория. Съзнателно употребих неправилно - заради изискванията на формата (хайку+вака) - "душа" в смисъл само на емоционалност.
  • Умът направи броня за душата...

    Това е изключителен стих, изключително добър и мъдър докосващ ме стих!
    Поздравления!
    Напълни ми душата! Напълни ми душата, наистина! Много ми хареса!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...