Svetozar (Атанас Димитров) Svetozar (Атанас Димитров)
1 85
19 feb 2005, 9:03

Цикъл "Окултни тристишия"

  Poesía
1.3K 0 3

ЦИКЪЛ “ОКУЛТНИ ТРИСТИШИЯ”

 

Понесоха се облаци от мисли

и сблъскаха се с облаци от чувства –

в главата ми започна буря...

 

Да можеш отнапред да видиш

корона дамска как си слага пешка

и пътя озарен да й посочиш...

 

На три нива животът ни минава,

но как накрая да отсъдим

къде реално сме били щастливи...

 

Умът направи броня за душата,

магична броня от кураж и чест –

без страх да плува в нея през съня...

 

Тъй много искам да надникна там –

във царството на вечната нирвана,

и спомена докрай да съхраня...

 

Прекарал бих столетие така –

акашовите записи четящ

и битието свое преоткриващ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Димитров Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • joanna_vas (Йоанна)
    joanna_vas (Йоанна)
    Може да е некоректен, но си преплел нещата така, че се е получило върховно, много е добър - днес го чета поне 10 пъти ... Страхотно се е получил, наистина много ми хареса!
    Най сърдечно те поздравявам, напиши още от този вид, моля те...
    Много ми хареса...
  • Svetozar (Атанас Димитров)
    Svetozar (Атанас Димитров)
    Благодаря, Йоанна, но точно този стих е некоректен от гледище на окултната теория. Съзнателно употребих неправилно - заради изискванията на формата (хайку+вака) - "душа" в смисъл само на емоционалност.
  • joanna_vas (Йоанна)
    joanna_vas (Йоанна)
    Умът направи броня за душата...

    Това е изключителен стих, изключително добър и мъдър докосващ ме стих!
    Поздравления!
    Напълни ми душата! Напълни ми душата, наистина! Много ми хареса!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0