Циментирано сърце

Поэзия » Акростихи

951 3 10

Цялото в слух

и очакване.

Мамено с години.

Ето го, изпомачкано!

Не му трябват години в

търсене на бленувано щастие.

Изстива бавно. Всекидневно.

Рецептата е от вятъра,

а чай пие с дъждът.

На сянка. Далече

от топлото слънце

сънува бели надежди -

ъглови. Не уцелва десятката.

Ранено, пак ще мръзне.

Цялото е кървящо!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Звездичката (Ивелина каменова)

тъжно е, много е тъжно... и истинско... обичам истинските стихове, кървящи и болезнени... поздрав!!!

2017-07-09T00:02:32+03:00
Monserrat (Мелани)

Поздравления за творбата, а сърцето е живо...а щом е живо всяка болка има шанс да се усмихне и да се опита да се излекува...

2017-07-08T15:40:01+03:00
rocker (Велин)

Васе, толкова болка има тук. Нека някой да го излекува това сърчице!

2017-07-07T23:36:57+03:00
voda (Елица Ангелова)

Все още не е напълно циментирано това сърце, щом така дълбоко чувства, Васе.
Живо е...
Благодаря за емоцията!

2017-07-07T19:06:01+03:00
PepiPetrova (Pepi Petrova)

Какво ли не преживява горкото сърце! Понякога се съвзема по-бързо, понякога - не. Всяка емоция минава през него и цяло чудо е как издържа!!! Поздрави, Васе!

2017-07-07T15:40:30+03:00