7.07.2017 г., 11:24 ч.

Циментирано сърце 

  Поезия » Акростихове
686 3 10

Цялото в слух

и очакване. 

Мамено с години. 

Ето го, изпомачкано! 

Не му трябват години в

търсене на бленувано щастие. 

Изстива бавно. Всекидневно. 

Рецептата е от вятъра, 

а чай пие с  дъждът.

На сянка. Далече

от топлото слънце 

сънува бели надежди - 

ъглови. Не уцелва десятката.

Ранено, пак ще мръзне.

Цялото е кървящо! 

 

 

 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • тъжно е, много е тъжно... и истинско... обичам истинските стихове, кървящи и болезнени... поздрав!!!
  • Поздравления за творбата, а сърцето е живо...а щом е живо всяка болка има шанс да се усмихне и да се опита да се излекува...
  • Васе, толкова болка има тук. Нека някой да го излекува това сърчице!
  • Все още не е напълно циментирано това сърце, щом така дълбоко чувства, Васе.
    Живо е...
    Благодаря за емоцията!
  • Какво ли не преживява горкото сърце! Понякога се съвзема по-бързо, понякога - не. Всяка емоция минава през него и цяло чудо е как издържа!!! Поздрави, Васе!
  • Васе, на мен този стих ужасно ми въздейства! Направо е в десятката!
  • Този стих е една болка!
    Горкото сърце!...
  • Пробождащи стихове, Васе!... Поздрави!
  • Ох, Васе.
    Не може ли да се отциментира някак това сърчице.
  • Васе, ела в моята аптек!а
Предложения
: ??:??