Цялото в слух
и очакване.
Мамено с години.
Ето го, изпомачкано!
Не му трябват години в
търсене на бленувано щастие.
Изстива бавно. Всекидневно.
Рецептата е от вятъра,
а чай пие с дъждът.
На сянка. Далече
от топлото слънце
сънува бели надежди -
ъглови. Не уцелва десятката.
Ранено, пак ще мръзне.
Цялото е кървящо!
© Василка Ябанджиева Всички права запазени