7.07.2017 г., 11:24

Циментирано сърце

953 3 10

Цялото в слух

и очакване. 

Мамено с години. 

Ето го, изпомачкано! 

Не му трябват години в

търсене на бленувано щастие. 

Изстива бавно. Всекидневно. 

Рецептата е от вятъра, 

а чай пие с  дъждът.

На сянка. Далече

от топлото слънце 

сънува бели надежди - 

ъглови. Не уцелва десятката.

Ранено, пак ще мръзне.

Цялото е кървящо! 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • тъжно е, много е тъжно... и истинско... обичам истинските стихове, кървящи и болезнени... поздрав!!!
  • Поздравления за творбата, а сърцето е живо...а щом е живо всяка болка има шанс да се усмихне и да се опита да се излекува...
  • Васе, толкова болка има тук. Нека някой да го излекува това сърчице!
  • Все още не е напълно циментирано това сърце, щом така дълбоко чувства, Васе.
    Живо е...
    Благодаря за емоцията!
  • Какво ли не преживява горкото сърце! Понякога се съвзема по-бързо, понякога - не. Всяка емоция минава през него и цяло чудо е как издържа!!! Поздрави, Васе!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...