7.07.2017 г., 11:24

Циментирано сърце

949 3 10

Цялото в слух

и очакване. 

Мамено с години. 

Ето го, изпомачкано! 

Не му трябват години в

търсене на бленувано щастие. 

Изстива бавно. Всекидневно. 

Рецептата е от вятъра, 

а чай пие с  дъждът.

На сянка. Далече

от топлото слънце 

сънува бели надежди - 

ъглови. Не уцелва десятката.

Ранено, пак ще мръзне.

Цялото е кървящо! 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • тъжно е, много е тъжно... и истинско... обичам истинските стихове, кървящи и болезнени... поздрав!!!
  • Поздравления за творбата, а сърцето е живо...а щом е живо всяка болка има шанс да се усмихне и да се опита да се излекува...
  • Васе, толкова болка има тук. Нека някой да го излекува това сърчице!
  • Все още не е напълно циментирано това сърце, щом така дълбоко чувства, Васе.
    Живо е...
    Благодаря за емоцията!
  • Какво ли не преживява горкото сърце! Понякога се съвзема по-бързо, понякога - не. Всяка емоция минава през него и цяло чудо е как издържа!!! Поздрави, Васе!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...