И както винаги, часовникът ù звънна в шест.

И както винаги, пи сутрешното си кафе с три бучки захар.

И както всеки ден във 7 и 15, заключи своя дом и се запъти към спирката.

И както всяка сутрин, си закупи вестник.

И както винаги, автобусът беше пълен и закъсня.

И както винаги, новините бяха мрачни.

И както обикновено, в офиса я чакаха куп дела.

И както винаги, се захвана незабавно.

И както всеки ден, в 12 излезе на обяд.

Обичайната храна с все същите колеги.

И както винаги, работният ден приключи в 5.

И както обикновено, рейсът за обратно закъсня.

И както всеки ден, вечеря, докато гледа поредния епизод на турски сериал.

И както винаги, си легна точно в 10 с розова книжка в ръка.

И както винаги усети нещо в душата си, но отново не разбра, че това е  празнина.

И тази сутрин часовникът ù иззвъня,

но тази сутрин тя не си направи кафе.

И тази сутрин не излезе точно в 7 и 15.

И вестникът, предвиден за нея, продавачът даде на друг.

И автобусът тръгна със закъснение без нея.

И на работа отново чакаха куп задачи, които пое друг.

И същата група обядваха същите неща, но без нея.

И работният ден както винаги свърши в 5.

И автобусът потегли към дома ù без нея.

И поредният епизод на сериала премина,

без тя да го е гледала, докато вечеря.

И както всеки месец, съседката от шестия етаж решила заем да поиска.

Звъняла настоятелно. Побутнала отключената врата.

Влязла най-нахално и започнала да писка.

Убита и ограбена, в леглото си лежала онази, която всяка сутрин ставала в шест,

която пиела кафето си с три бучки захар.

Ходила на работа.

Гледала си сериала, докато вечеря

и не осъзнавала как напразно животът ù минавал.

Докато не свършил.

Мъртва в леглото си лежала жената,

която никога не бе живяла.