Comme d’habitude (Както обикновено )
И както винаги, часовникът ù звънна в шест.
И както винаги, пи сутрешното си кафе с три бучки захар.
И както всеки ден във 7 и 15, заключи своя дом и се запъти към спирката.
И както всяка сутрин, си закупи вестник.
И както винаги, автобусът беше пълен и закъсня.
И както винаги, новините бяха мрачни.
И както обикновено, в офиса я чакаха куп дела.
И както винаги, се захвана незабавно.
И както всеки ден, в 12 излезе на обяд.
Обичайната храна с все същите колеги.
И както винаги, работният ден приключи в 5.
И както обикновено, рейсът за обратно закъсня.
И както всеки ден, вечеря, докато гледа поредния епизод на турски сериал.
И както винаги, си легна точно в 10 с розова книжка в ръка.
И както винаги усети нещо в душата си, но отново не разбра, че това е празнина.
И тази сутрин часовникът ù иззвъня,
но тази сутрин тя не си направи кафе.
И тази сутрин не излезе точно в 7 и 15.
И вестникът, предвиден за нея, продавачът даде на друг.
И автобусът тръгна със закъснение без нея.
И на работа отново чакаха куп задачи, които пое друг.
И същата група обядваха същите неща, но без нея.
И работният ден както винаги свърши в 5.
И автобусът потегли към дома ù без нея.
И поредният епизод на сериала премина,
без тя да го е гледала, докато вечеря.
И както всеки месец, съседката от шестия етаж решила заем да поиска.
Звъняла настоятелно. Побутнала отключената врата.
Влязла най-нахално и започнала да писка.
Убита и ограбена, в леглото си лежала онази, която всяка сутрин ставала в шест,
която пиела кафето си с три бучки захар.
Ходила на работа.
Гледала си сериала, докато вечеря
и не осъзнавала как напразно животът ù минавал.
Докато не свършил.
Мъртва в леглото си лежала жената,
която никога не бе живяла.
© Анин All rights reserved.
