6 нояб. 2025 г., 06:50

Цветът на морето

155 1 0

„Цветът на морето“

Днес морето беше зелено,

като спомен, що още живей,

като мисъл за нещо отминало,

но чака да тръгнеш към нея пак, ей.

Вятърът шепне от брега насреща,

дъждът рисува следи по вода,

и сякаш светът за момент се преражда

в един кратък дъх тишина.

Не е нужно да питаш защо се променя —

морето е живо, както и ти.

То знае — дори във най-мътната сянка

се крие лъч, що ще заблести.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Димитров Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Произведение участвует в конкурсе:

28 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...