6.11.2025 г., 6:50

Цветът на морето

154 1 0

„Цветът на морето“

Днес морето беше зелено,

като спомен, що още живей,

като мисъл за нещо отминало,

но чака да тръгнеш към нея пак, ей.

Вятърът шепне от брега насреща,

дъждът рисува следи по вода,

и сякаш светът за момент се преражда

в един кратък дъх тишина.

Не е нужно да питаш защо се променя —

морето е живо, както и ти.

То знае — дори във най-мътната сянка

се крие лъч, що ще заблести.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Димитров Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Произведението е участник в конкурса:

28 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...