Nov 6, 2025, 6:50 AM

Цветът на морето

  Poetry
157 1 0

„Цветът на морето“

Днес морето беше зелено,

като спомен, що още живей,

като мисъл за нещо отминало,

но чака да тръгнеш към нея пак, ей.

Вятърът шепне от брега насреща,

дъждът рисува следи по вода,

и сякаш светът за момент се преражда

в един кратък дъх тишина.

Не е нужно да питаш защо се променя —

морето е живо, както и ти.

То знае — дори във най-мътната сянка

се крие лъч, що ще заблести.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Димитров All rights reserved. ✍️ No AI Used

The work is a contestant:

28 place

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....