Цвете

Поэзия » Философская

1.4K 0 25

ЦВЕТЕ

Цвете, така съществуваш –

впило си корен в земята,

жадно издишваш в съзвучие

тайни вселенски в омая.

Слънце те топли, завива

с жълто сърце в одеяло.

Греят цветчета, не виждат –

мрак неусетно погалва ги.

Пиеш дъждовни воали,

миеш лицето от зимата,

сбрана от капките залезни.

Тлееш в копнежи безименни.

С бурята пак се венчаваш,

скършва снагата зелена.

Семе покълва в мълчание,

чака във времето тленно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Sanvali (Санвали)

Благодаря ти, Димитър!

2014-03-27T09:28:27+02:00
Fontaine (Димитър Димчев)

Няма да използвам осемсрични думи за да кажа колко много харесах това стихотворение ... просто е прекрасно

2014-03-25T23:44:40+02:00
Sanvali (Санвали)

Сърдечно ви благодаря, Иван, Роси (Иванова), Роси (Танчева), Радостина, Сеси, Валентина, Мария, Доника!

Пожелавам ви пъстроцветна седмица!

2014-03-10T13:55:13+02:00
gasenica (Гъсеница)

Семе покълва в мълчание,
чака във времето тленно.
Прекрасно е! Поздрав, Санвали!

2014-03-10T09:55:23+02:00
Magnoliya (Мария)

Санвали, оставяш ме без думи...
Това стихотворение е разкошно!
Поздрав!

2014-03-09T19:45:15+02:00